българска асоциация на помощник фармацевтите
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА
ПОМОЩНИК-ФАРМАЦЕВТИТЕ
вход за членове на БАПФ  
 

Честита Годишнина на съсловната ни организация!

Благодарим на всички колеги,гости,партньори и лектори,които
уважиха празника на

Българската асоциация на помощник-фармацевтите!
Честити да са ни членските карти!

История на фармацията




История на аптечната дейност в България


Първите документирани данни за аптечна дейност в България датират от началото на 19 век. Около 1820 година в гр. Сливен е открита аптека (спицерия), а в гр. Велико Търново такава се открива през 1923 г. В Шумен първата аптека се открива през 1864 г., а в Бургас през 1880 г. В периода 1836 – 1938 г. се откриват аптеки в Пловдив, Видин, Силистра, Русе, София, Пазарджик, Ст. Загора, Копривщица, Самоков и др.


    До 1879 г. аптеките в България, които по това време се наричат спицерии са около 32, като в този брой не са включени военните аптеки, обслужващи армията през Руско-турската освободителна война.
   От първите години след Освобождението датира и организацията на българските дрогисти. Счита се, че първата дрогерия е открита през май 1896 г. в София.
Данните за съсловно – професионален живот на фармацевтите в България до 1889 г. са оскъдни. В публикация във в. "Славянин" бр. 117 от 1884 г. се съобщава за основаване
на първото аптекарско дружество в България в гр. Русе на 5 март 1884 г. и се нарича „Апотекарско общество”.  Счита се, че това е първата професионално – съсловна организация на фармацевтите в България. Има за цел да повишава професионалните знания и културата на обслужване на аптекарите, да защитава интересите им и при нужда да подпомага семействата им. В това общество имат право да членуват три категории лекарствоснабдители: 1) това са действителните, или собствените на аптеки; 2) това са провизорите, спомагателната гпуха или дефакто самите магистри фармацевти, както и сега; 3) асистент-аптекарите и помощния персонал
През май 1890 г. е основано първото Българско Аптекарско Дружество (БАД) в София. То приема Устав и си поставя за цел "развитие на напредъка във фармацията в България, запазване на интересите на аптекарите и повдигане на престижа на аптекарското дело". Фармацевтите са редовни членове, а помощник- фармацевтите – извънредни. Прави се опит за издаване на "Фармацевтически вестник".


 След това се учредява първото сдружение 1897 г., което е само на фармацевти, помощник-фармацевти и аптекарски ученици. То е наречено „Галенус”. Характерното е че е имал класов характер, създадено е от БРСДП и то е първото класово сдружение на здравни работници в света. Основната причина за неговото създаване са най-вече лошите условия на работа и засилващата се безработица особено сред пом-фармацевтите. То излиза със изложение пред санитарната дирекция да не се позволява местата за фармацевти и пом-фармацевти да се заемат от неквалифициран персонал. В днешно време има и сдружение на бакалавър фармацевтите, които се борят за правата си.
 В това дружество членуват наемни фармацевти, аптекарските ученици и помощник – аптекарите, а собствениците на аптеки са извънредни членове. То развива оживена организационна дейност и издава свой професионален печатен орган "Български Фармацевтически Вестник".


   През 1914 г. на общо събрание на БАД се основава Българско Аптекарско Кооперативно Дружество (БАКД). С дейността си БАКД улеснява навлизането на чужди капитали в България и държави като Германия, Швейцария, Австрия и Франция увеличават своя пазарен дял в страната. Чрез преките си контакти с фирмите – производители, БАКД се налага като регулатор на цените и качеството на лекарствата. Главните му цели са качествен контрол на всички внасяни лекарства, създаване на лаборатория за производство на лекарства, дистрибуторска дейност, организация за събиране на лечебни растения за местно производство и за износ. През 1929 г. БАКД открива собствена производствена лаборатория "Галенус" в София.


   През 1926 г. БАД се преименува в Съюз на аптекарите в България (САБ), а една от основните му цели е да се постигне обединение с други сродни фармацевтични организаци. През 1931 г. започва да излиза печатният орган "Българска аптека", а през следващата година в Габрово започва да се списва вестник "Фармацевтически преглед".


   През 1934 г. САБ, БАКД и Дружеството на дрогистите излизат с решение трите съсловни групи да работят заедно за решаването на общите въпроси, като се създава общосъсловен комитет. В началото на 40-те години на миналия век влиза в сила Законът за професионалните организации, който налага реорганизация и разделяне на трите дружества. Липсата от единна организация на фармацевтите в този период води до последващо учредяване на Съюз на българските фармацевти през 1939 г. Според закона, тази организация няма синдикален характер и по устав е само академична и научно – професионална.
За периода преди 9ти септември 1944 г. се приема закон за народното здраве, приет 1929 г, валиден до 1950 г.

Към главната дирекция за здравето има аптечен център, който контролира продажбата, разрешава вноса на лекарства, дава разрешение за фармацевтична правоспособност или за управител на аптека, това което днес се прави от комисия към министерството на здравеопазването. Този аптечен център изработва т.нар. такса лаборум, или такса труд на фармацевта. В този период преобладаваща форма на собственост е концесията върху аптеките, но част от медицинското снабдяване се осъществява от дрогериите, които в този период представляват депа за снабдяване на едро за аптеките, т.е. играели са ролята на аптечните складове понастоящем, различно от функцията на дрогерията днес. Промишленото производство на лекарства в България започва през 1919 г. Тогава е открита първата производствена лаборатория наречена „лабор” и постепенно в страната се откриват и други производствени лаборатории, галенови, броят им достига 20.


   През 1944 г. се създава Национален комитет на аптекарите към ОФ. Този комитет подпомага Дирекцията на лекарствоснабдяването и приобщава аптечните работници към преустройството на аптечната система. През 1948 г. когато вече са положени основите на държавното лекарствоснабдяване,  националният комитет на аптекарите провежда съвместни заседания с ръководствата на САБ, БАКД и Дружеството на дрогистите. Взето е решение за създаване на единен фармацевтичен съюз – Български фармацевтичен съюз, а националния комитет на аптекарите се саморазпуска. Печатният му орган  в. Ново аптечно дело" става издание и орган на Българския фармацевтичен съюз. В последващите години във фармацевтичния сектор се правят реорганизации, като през 1950 г. отдел Аптечно дело се закрива и се трансформира в Държавно аптечно управление – институция със силно централизирана функция. Обществено – политическата система през периода до 1989 г. не предполага свободно функциониране на съсловна организация.
 
Развитие на фармацията след 9 септември 1944 г.
Има 4 основни етапа: 1) 44 г – 52 г. – възстановяват се щетите от Втората световна война и се полагат основите на общественото лекарство снабдяване в страната; Д-р Рачо Ангелов – първия министър на здравеопазването. През този период започва одържавявянето на предприятията и аптеките. В този период откриването на аптека става само от Министерство на народното здраве. Сега също се дава от министерството, на се дава на собственика, а тогава МНЗ решава кога и къде има нужда от аптека и той си назначава магистър, който да я управлява. Към края на периода в страната е имало 720 маг-фармацевти и 1200 помощник-фармацевти, а сега тенденцията е 1:1, даже и по-малко в полза на магистрите.
2) 52 г. – 72 г. – той се характеризира с утвърждаването на общественото лекарство снабдяване и се изгражда единна аптечна система. Има няколко позитиви – разширява се аптечната мрежа, доближава се до населението, усъвършенства се отчетността, а негативите са – прекомерен централизъм, напр. Всяка аптека си има свой собствена гама от лекарствени позиции, които са в съответствие с това какви са пациентите и техния брой. В този период на централизм а аптечно управление е решавало напр. Купуват се еди-колко си ампули аналгин и се разпределят по страната, а това си е недалновидна политика на търговия. Другото негативно което е че в този период започва апатия сред работещите в тази сфера, има много злоупотреби, на принципа „не е мое – не ме интересува”.
3) 72 г – 89 г – това е периода на застой, спад в лекарство обслужването, ограничаване на валутните средства, поради което се отказват много лекарства, де факто системата е била за привилегировани и непривилегировани.
4) след 89 г – започва се с приемането на нов пакет нормативни актове, раздържавяване на обществения сектор, появяват се първите частни аптеки, мед.кабинети, складове на едро, първите дистрибуторски фирми, въвежда се здравно-осигурителна система, ново законодателство.
През 1989 г. настъпва период на цялостно преустройство на обществото и реорганизация на аптечната система. Създават се условия за възстановяване на Съюза на фармацевтите в България, който участва със свои експерти в работата на възстановения Съвет по аптечно дело.
   През 2006 г. е приет Закона за съсловната организация на магистър – фармацевтите (ЗСОМФ). В началото на 2007 г. ,на Конгрес, проведен в София е учреден Българският фармацевтичен съюз (БФС) като единствена законово представена съсловна организация, която понастоящем обединява всички магистър - фармацевти в Република България.
 От 2007 до 2018 година продължава борбата на помощник фармацевтите в България за самостоятелна съсловна организация ,която да им даде национална представителност както на всички останали съсловия в здравеопазването.
На 06.06.2018г. в гр.София се провежда Учредителния Конгрес на „Българската асоциация на помощник-фармацевтите“,свикан от министър на здравеопазва

Развитие на фармацевтичното образование
Преди руско-турската освободителна война се обслужва от лица с недостатъчна фармацевтична подготовка. След освобождението се създават временните правила за устройство на аптеките в България, именно с тях се изисква управител на аптека да е маг-фармацевт и до 1895 г. е имало само 18 дипломирани маг-фармацевти.

В спицериите се подготвят помощник-фармацевтите или помощник-аптекари, на тях не им се е изисквало образователен ценз. Единственото изискване е било да назначава и 2 помощник-фармацевти, ако не е бил фармацевт. Именно в този период започва подготовката на помощник -фармацевтите.
 Въвеждат се две категории аптечни категории: магистър -фармацевтите и помощник -фармацевти, както и се появяват две степени на образование – средно и висше. Средното се въвежда през 1883 г. с правилник за приемане в аптеките на аптекарски ученици и помощници. Условия – според този правилник се приемат само лица, завършили прогимназия и владеещи поне един чужд език. Срокът на обучение бил три години, след което през 1890 г се променя на две години. След завършване кандидатът се явява на изпит пред комисия. Теоретичният изпит е бил по химия, ботаника, фармакогнозия, физика, латински език, номенклатура (наименования на лекарствата), познание върху дозите и познание върху правилника за аптеките в България. Практическият изпит е разчитане и изпълнение на рецепти, приготвяне на два препарата (химико-фармацевтичен и галенов) и извършване на един качествен анализ. В зависимост от протокола, след изпита се получава правоспособност и званието „аптекарски помощник”.
1905 г. изискването е било задължително гимназиално образование и положена матура. Броят на учениците в една аптека е бил в зависимост от броя на маг-фармацевтите, без собственика на аптеката, т.е. ако работят 2-ма без управителя. За да се явиш на изпит накрая се изисквало 2 години стаж в тази аптека, лабораторен дневник и собствен хербарий. Към изучаването на дисциплини се прибавят фармацевтична химия, знания за правилника, за организация на работата в аптеките, въвеждат се накрая и изпити по закона за здравето, познания за отрови и противоотрови и даване на първа долекарска помощ. На отличилите се е давало възможност за продължение на образованието в западно-европейски или руски университети, като са се отпускали държавни стипендии, за получаване на магистърска степен.

В 1929 г. подготовката на помощтник -фармацевти се прекратява и чак 1941 г. отново се разрешава средни фармацевтични кадри.
Годините  след това се разкриват фармацевтични факултети в София, Пловдив, СУ,Варна и Плевен със срок на обучение четири години за образователна степен „магистър „.След промени в Закона за висшето образование магистърската степен се придобива след пет годишно обучение.
Образованието на помощник- фармацевтите също претърпява развитие. След преобразуването на  медицинските институти в Медицински колежи към Медицинските университети ,обучението  им продължава три години с придобиване на   образователна степен: „професионален бакалавър“- степен от висшето образование. 
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

 

 

 

 

 

           

 

    

 

 

 

 

 

 

 

       

 

 

 

 

 

 




























Защитен с авторско право © БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПОМОЩНИК-ФАРМАЦЕВТИТЕ - Всички права запазени.