Г-жа Петрова, кое е наложило да се създаде съсловната организация на помощник-фармацевтите?

Дълги години, упражнявайки регулирана професия, помощник-фармацевтите нямаха национална представителност, каквато се полага на регулирана професия. Никой не ни знаеше къде сме, колко сме, с какви квалификации сме. Нямахме възможност за следдипломно обучение – нещо изключително важно, особено за упражняващите регулирана професия. Само диплома не е достатъчна – тя е едно начало, а трябва да се надграждат знания. Всичко това наложи да се борим за съсловна организация, чрез която да имаме национална представителност.

Също така ще имаме единен електронен регистър и национална представителност и тогава, когато се случват законодателни промени, няма да чуваме по телевизията кой какво „крои” за нас, а ще участваме в експертните съвети, ще имаме представител във Висшия съвет по фармация (консултативен орган към МЗ), където ще даваме предложения и ще участваме в дискусии.

Това постигнахме на 6 юни 2019г., когато Министърът на здравеопазването свика първия Учредителен конгрес и ние вече сме Съсловна организация с 28 регионални колегии, с Етичен кодекс, който трябва да спазваме. По този начин ще се избегнат нерегламентирани практики, ще имаме Наредба за професионалните дейности, а и колегите ще се включат в следдипломно обучение. Всички стандарти, които важат за регулираните професии, ще бъдат приложени и за нас.

По груба статистика сме около 5000 човека. В момента се финализира процесът на съставяне на национален регистър, който ще се подаде към МЗ. Вече имаме изградени структури в 28 региона.

Кои са първите стъпки, които смятате да направите и в каква посока ще вървите?

Предстои изработване на „Наредба за професионалните дейности”, които помощник-фармацевтите могат да изпълняват както самостоятелно, така и под контрол. Промени се „Квалификационната характеристика“, която не беше променяна 30 години. Промяната отразява осъвремененото ни обучение в медицинските колежи, като степен от висшето образование.

Естествено, предстои промяна в Закона за лекарствените средства. Това, което пише в квалификационната характеристика, задължително трябва да залегне в закона.

Друг много важен елемент от предстоящата ни дейност е следдипломното обучение за повишаване на квалификацията. Обученията са акредитирани от Националния съвет по качество към БАПФ. На база на кредитите от следдипломното бучение и стажа на колегите помощник- фармацевти предстои въвеждане на Квалификационна рамка с Квалификационни нива. Всяко ниво ще бъде обвързано и със съответно заплащане на знанията. Това ще е една допълнителна мотивация за включване в семинарни и годишни обучения организирани от БАПФ.

Това, което ние правихме 12 години като доброволна организация, включваше два национални семинара годишно, на които канихме научната общност и фармацевтични фирми. Организирахме и един изнесен семинар в чужбина. Това ни даваше възможност да се срещаме с колеги от Румъния, Македония, Гърция, Турция, Австрия и др. Смятам, че сега ще продължим тази традиция.

Предстои ни и отбелязване на 6 юни Годишнина на съсловната ни организация. Това са дните около Еньовден – денят на фармацията.

Какви ще са методите, с които ще се опитате да прокарвате тези неща?

Методите са много ясни и винаги са едни и същи – целеви контрол, ефикасен контрол, такъв, какъвто трябва да бъде. Не става въпрос основно за глоби, защото глобите се плащат и се забравят, а непрофесионалистът остава зад гишето и когато стават грешки (а такива се случват), това кореспондира със здравето на хората и ние ще се борим с всички лостове, с които разполага съсловната организация и обществото като цяло, да се опитаме на тези практики да се сложи край.

Сега вече, съставяйки Национален регистър, аз, като Председател, имам достъп до данни в цялата страна и установявам, че в северна и северозападна, североизточна България, дори и в центъра на големите градове, има аптеки, в които работят хора без никакво фармацевтично образование... Обществото, институциите, контролните органи, всички ние, ако не обединим усилия, ще живеем в халтура – ние, нашите родители, нашите деца.

Знаем, че е опасно за цялото общество, ако в която и да е област работят хора, които нямат подготовка за съответната дейност. Когато става въпрос за здраве, трябва да има нулева толерантност към непрофесионални и нерегламентирани дейности! И не на последно място – ще се обезсмисли всякакво образование, обучение, знание и професионален опит, нашия и на нашите преподаватели.

Имате ли право да давате предложения за законодателни промени?

Законодателна инициатива имат само МС, МЗ и депутатите, но ние чрез тях можем да даваме предложения, а те да упражнят законодателната инициатива. Това го правим. Сега вече, като съсловна организация, се надявам да го правим по-навреме и по-мащабно.

Каква е разликата в образователното ниво на магистър фармацевт и помощник-фармацевт?

Това е една специалност с различни образователни нива. Образователното ново на магистър фармацевта е магистратура, а на помощник-фармацевта е професионален бакалавър, според ЗВО. От тази разлика в образователните ни степените произтича и разликата в правомощията ни.

Каква е разликата в тази година и половина, в която е магистратурата?

Разликата е в хорариума. Учим едни и същи предмети, но в по-малък хорариум за помощник-фармацевтите, а в по-голям – за магистър фармацевтите. Преподавателите ни са също едни и същи.

Навсякъде по света бакалавърската степен е подготовка за практиката, а магистратурата – за научна, преподавателска дейност, издаване на учебници.

В цялата гама от спорове кой какво може да прави, аз съм доволна и щастлива, че успяхме да постигнем промяна в „Квалификационната характеристика“ на специалността и са разписани компетенции, отговарящи на нивото на образование и на националната действителност.

Доскоро помощник-фармацевтът освен да „бърше праха в аптеката” нищо друго не му беше разписано и това беше изключително нечестно спрямо нас. А в същото време е публична тайна какво още работим по график в делнични, почивни и празнични дни.

От друга страна сега е модерно всичко да се сравнява с Европейските практики. Ако направим едно сравнение за нашата специалност, разбираме, че аптечните техници в европейските страни нямат нашето колежанско образование, но са с повече професионални права за работа в аптеките. Имаме десетки колеги, които вече работят в европейски страни и те също го доказват. В Европа тепърва се разкриват колежи по фармация – в Дания, Румъния, Чехия и др. държави.

Още през 2010г. на Европейската конференция на аптечните техници, образованието и регулацията на професията на помощник-фармацевтите в България бе давана за пример. И това е едно сериозно признание.

Аз се надявам, че сме на прага на важна промяна: истината за реалните професионални ангажименти на помощник-фармацевта в България да излезе на светло и да се разпише в закон. И ние настояваме да се узаконят дейностите, които действително сме извършвали и извършваме в аптеките през последните 50 години, благодарение на което и преди, и сега, функционира системата. Нищо повече не искаме! Искаме това, което работим и за което имаме знания, образование и дългогодишен опит да бъде узаконено, а не при проверка на контролните органи помощник-фармацевтите да се крият, а след приключване на проверката, отново да застават зад гишето. И от там нататък – Следдипломно обучение, обмяна на опит с колеги от Европа и света.

Искам да се обърна към колегите помощник-фармацевти, които разглеждат членството си в съсловната организация и свеждат това до плащането на един членски внос. Това е изключително повърхностно! Не случайно сме регулирана професия. Това е професия, която има особено значение за здравето на хората. И упражняването на регулирана професия се подчинява на строги изисквания и регламенти, на Етичен кодекс и на поддържане на квалификацията чрез включване в следдипломно обучение.

Те трябва да са горди, че са избрали тази професия. И да са удовлетворени, че организирани на национално ниво в Съсловна организация, с национална представителност, бихме могли да постигнем подобаващ статут на съсловието.

БАПФ се грижи точно за това!

И аз съм обнадеждена, защото в работните срещи по региони се убеждавам, че имаме много отговорни, читави и организирани колеги, с които гледаме в една посока.

Сега е моментът всички да застанем един до друг и да кажем: Край на непрофесионализма във фармацията! Край на нерегламентираните практики! Защото това касае не само здравето на хората, но и нашите работни места. Управителният съвет, Регионалните колегии, Комисиите към БАПФ сме се ангажирали с проблемите на нашето съсловие, а колегите от своя страна трябва да участват активно като откровено споделят проблемите си по региони, да дават идеи, да бъдат активни в реализация на взетите решения.

Искам, когато колегите се изправят зад гишето в аптеката, да имат професионално самочувствие и хората да ги уважават. Да имат знания, да бъдат все така полезни и ценни с фармацевтичните грижи, за които са получили знания и подготовка в медицинските колежи.

Анелия Николова