българска асоциация на помощник фармацевтите
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА
ПОМОЩНИК-ФАРМАЦЕВТИТЕ
вход за членове на БАПФ  
 

" Честит Еньовден,колеги! Нека магията на този ден даде здраве и успех на Вас й на делата Ви!".


Лиляна Петрова: Трябват законодателни промени за дейността на помощник-фармацевтите Това може да реши проблема с лекарственото обслужване в селата и малките общини


2022-12-08 22:01:58

Лиляна Петрова е председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите. Днес разговаряме с нея за ролята на тези специалисти в лекарственото обслужване в малките населени места - един проблем, който придобива все по-голяма острота поради липсата на аптеки в редица общини на страната. Той излезе на преден план по време на дебатите на регионално ниво за създаването на аптечни карти. 

Г-жо Петрова, през последните дни в много областни администрации бяха поставени за обсъждане областните аптечни карти. На много места картината се оказа твърде нерадостна – села и общини без аптеки, на фона на възрастно население със сериозни потребности от постоянно фармацевтично обслужване. Как ще коментирате актуалната ситуация от гледната точка на Асоциацията на помощник – фармацевтите (БАПФ)?

Както е известно, изработването на областните аптечни карти е първият етап от съставяне на Национална аптечна карта. Работи се по методология на Работната група към МЗ, в която имахме представител на БАПФ. Имаме представители и в 28 –те комисии за областните аптечни карти. Сега тази работа почти приключва, подготвят се становища, които се изпращат в МЗ.

Ако трябва да обобщя, ще кажа, че се налагат няколко важни извода. Първо, у нас има много аптеки, но те са неравномерно разпределени. В много населени места липсват денонощни аптеки, а в още повече населени места липсват изобщо аптеки,

Това, което виждаме сега, беше ясно и преди да е започнала работата но създаването на аптечната карта. За този проблем ние като съсловие сме давали становища и предложения още през 2011 година, когато след промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина –(ЗЛПХМ) беше отнета възможността на помощник-фармацевти, разкрили аптеки в малки населени места да отпускат лекарствени средства по лекарско предписание и по НЗОК.

Още тогава давахме прогноза какъв ще е резултатът.

И днес БАПФ изразява тревога, че проблемът се поставя пред обществото, пред МЗ и пред институциите, без да се изкаже цялата истина за причините, които го породиха и без да се проведе задълбочена дискусия с всички участници в този процес. И, разбира се, да последват необходимите действия. Не е тайна, че причините за кризата са комплексни – обезлюдяване поради липса на поминък за цели региони, разреден обществен транспорт, дефицит на здравни услуги, влошено лекарствено обслужване. Не се казва обаче истината за първопричината.

Преди повече от 10 години с промяна на текстове в ЗЛПХМ се унищожи един работещ модел, като на негово място не се предложи нищо по-добре работещо. Модел, при който помощник-фармацевтите можеха да разкриват аптеки в проблемни региони и го правеха години наред до 2011 г. Според промените, на тези аптеки беше разрешено да отпускат само ОТС лекарства, без лекарско предписание, което реално ги приравнява на дрогерия. И последва затваряне на аптеките на помощник-фармацевтите, в много от селищата не се разкриха нови аптеки от магистър-фармацевти, както се предполагаше.

Има обаче и места, където носителят на лиценз по изискването на закона е магистър-фармацевт, но реално по цял ден работят помощник-фармацевти. Това не е решение, а демагогия, като промяната се състои само в промяната на собствеността на аптеката.

Каква е цената на тези законодателни „ упражнения“ и какво загуби цялото общество е видно и е потвърдено в писмата на кметовете адресирани до организацията ни от 2011 г. до днес.

Населението загуби почти денонощното лекарствено обслужване и качествено снабдяване с лекарства, защото много голяма част от колегите помощник-фармацевти освен че работеха, и живееха в самите села.

Колегите помощник-фармацевти като фармацевтични специалисти с висше образование загубиха работата си, а населението, понякога на няколко села загуби спокойствие и сигурност.

Бяха направени много предложения – за субсидии, за мобилни аптеки, за патронажна грижа, но и досега резултати няма. 

Няма и да има, защото времето от 2011 г. до днес доказа, че не са много субектите, които имат траен финансов интерес да разкриват аптека с потенциално малък оборот. Дават се предложения обвързани само и единствено с финансова подкрепа от държава, общини, субсидии. Но и това не решава проблема. Има пресни примери от 2020 г., когато се разкриват аптеки с държавна финансова подкрепа, но след много кратко време се закриват.

Всички забравят, че помощник-фармацевтите работеха успешно без да търсят финансова помощ и максимални доходи, поемайки цялата професионална, морална и обществена отговорност. Тези, които през 2011 г. предложиха промяната в ЗЛПХМ под претекст за „равен достъп“ бяха опровергани от живота и допринесоха на 100% за липсата на достъп изобщо. Както се казва в една поговорка :“Изпуснахме питомното, сега гоним дивото!“

Какви нормативни промени могат да доведат до подобряване на лекарственото обслужване в малките населени места?

Днес отново апелираме да се преосмисли ролята и социалната функция на аптеките разкривани от помощник - фармацевти в проблемните региони.

Необходими са сериозни законодателни промени, за да има стабилност и прогнозируемост в системата на лекарствоснабдяването, да се включи целият професионален ресурс от фармацевтични специалисти с доказани качества и високо ниво на образование. Нека припомня, че нашите помощник-фармацевти са специалисти с висше образование, което превъзхожда в пъти образованието на аптечните техници в други страни, които са със средно образование. Този наш потенциал в България се неглижира от определени кръгове.

И, както се казва в още една поговорка „Докато двама се карат, третият печели“. Появяват се форми на непрофесионално и нерегламентирано снабдяване на населението в смесени магазини, разнасяне на лекарствени продукти без да се спазват изискванията за термолабилост и т.н.

Добрата новина е, че работните комисии по съставяне на областните аптечни карти вече добре познават проблема и подкрепят предложенията ни за промени.

Предприема ли вашата организация стъпки в тази посока?

Както вече казах съсловието ни работи в тази посока още преди да бъде приет Закона за съсловната ни организация през 2018 г. Търсили сме подкрепа от НСОРБ.

Смутени сме обаче от това, че онези, които имат законодателна власт имат много неточна първоначална информация за образованието и професионалния капацитет на нашето съсловие, за реалното ни участие в работния процес в аптеките.

Според нас всички законодателни решения, свързани с ролята на помощник-фармацевтите трябва да се предприемат съобразно националната традиция в бранша, реалното ни присъствие и професионални ангажименти в аптеките.

Ето защо предлагаме анализ, от който да се извлекат поуките от законодателните промени, довели до закриването на аптеките в малките населени места.

Наложителни са реформи без да се противопоставят или толерират съсловия, в това сме категорични.

Освен това е добре да се потърси гъвкав подход ,като се почерпи опит в практиката на други страни, където непривлекателната работа – т.е. разкриването на аптеки в отдалечените и селски райони е поверено на аптечните техници. Тази дейност е съобразена с тяхната квалификация, стаж и опит, и в повечето страни те имат право да разкриват аптечни пунктове и павилиони.

Впрочем тази практика в България не е никак нова, а просто беше унищожена. Още помним времето, когато в България имаше категории аптеки и аптечни пунктове. Те бяха разкривани от помощник-фармацевти, работеха успешно, а в малките и отдалечени региони на страната хората имаха алтернатива за достъп до лекарства. И в онзи период никой- нито пациенти, нито лекари, нито кметове са изказвали опасения ,че това е „опасно за здравето на хората“, каквито изказвания се чуват в днешно време.

 

 

Лиляна Петрова: Законодателни промени за пом.-фармацевтите за малките селища


2022-12-08 22:01:07

Лиляна Петрова е председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите. Днес разговаряме с нея за ролята на тези специалисти в лекарственото обслужване в малките населени места - един проблем, който придобива все по-голяма острота поради липсата на аптеки в редица общини на страната. Той излезе на преден план по време на дебатите на регионално ниво за създаването на аптечни карти. 

Г-жо Петрова, през последните дни в много областни администрации бяха поставени за обсъждане областните аптечни карти. На много места картината се оказа твърде нерадостна – села и общини без аптеки, на фона на възрастно население със сериозни потребности от постоянно фармацевтично обслужване. Как ще коментирате актуалната ситуация от гледната точка на Асоциацията на помощник – фармацевтите (БАПФ)?

Както е известно, изработването на областните аптечни карти е първият етап от съставяне на Национална аптечна карта. Работи се по методология на Работната група към МЗ, в която имахме представител на БАПФ. Имаме представители и в 28 –те комисии за областните аптечни карти. Сега тази работа почти приключва, подготвят се становища, които се изпращат в МЗ.

Ако трябва да обобщя, ще кажа, че се налагат няколко важни извода. Първо, у нас има много аптеки, но те са неравномерно разпределени. В много населени места липсват денонощни аптеки, а в още повече населени места липсват изобщо аптеки,

Това, което виждаме сега, беше ясно и преди да е започнала работата но създаването на аптечната карта. За този проблем ние като съсловие сме давали становища и предложения още през 2011 година, когато след промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина –(ЗЛПХМ) беше отнета възможността на помощник-фармацевти, разкрили аптеки в малки населени места да отпускат лекарствени средства по лекарско предписание и по НЗОК.

Още тогава давахме прогноза какъв ще е резултатът.

И днес БАПФ изразява тревога, че проблемът се поставя пред обществото, пред МЗ и пред институциите, без да се изкаже цялата истина за причините, които го породиха и без да се проведе задълбочена дискусия с всички участници в този процес. И, разбира се, да последват необходимите действия. Не е тайна, че причините за кризата са комплексни – обезлюдяване поради липса на поминък за цели региони, разреден обществен транспорт, дефицит на здравни услуги, влошено лекарствено обслужване. Не се казва обаче истината за първопричината.

Преди повече от 10 години с промяна на текстове в ЗЛПХМ се унищожи един работещ модел, като на негово място не се предложи нищо по-добре работещо. Модел, при който помощник-фармацевтите можеха да разкриват аптеки в проблемни региони и го правеха години наред до 2011 г. Според промените, на тези аптеки беше разрешено да отпускат само ОТС лекарства, без лекарско предписание, което реално ги приравнява на дрогерия. И последва затваряне на аптеките на помощник-фармацевтите, в много от селищата не се разкриха нови аптеки от магистър-фармацевти, както се предполагаше.

Има обаче и места, където носителят на лиценз по изискването на закона е магистър-фармацевт, но реално по цял ден работят помощник-фармацевти. Това не е решение, а демагогия, като промяната се състои само в промяната на собствеността на аптеката.

Каква е цената на тези законодателни „ упражнения“ и какво загуби цялото общество е видно и е потвърдено в писмата на кметовете адресирани до организацията ни от 2011 г. до днес.

Населението загуби почти денонощното лекарствено обслужване и качествено снабдяване с лекарства, защото много голяма част от колегите помощник-фармацевти освен че работеха, и живееха в самите села.

Колегите помощник-фармацевти като фармацевтични специалисти с висше образование загубиха работата си, а населението, понякога на няколко села загуби спокойствие и сигурност.

Бяха направени много предложения – за субсидии, за мобилни аптеки, за патронажна грижа, но и досега резултати няма. 

Няма и да има, защото времето от 2011 г. до днес доказа, че не са много субектите, които имат траен финансов интерес да разкриват аптека с потенциално малък оборот. Дават се предложения обвързани само и единствено с финансова подкрепа от държава, общини, субсидии. Но и това не решава проблема. Има пресни примери от 2020 г., когато се разкриват аптеки с държавна финансова подкрепа, но след много кратко време се закриват.

Всички забравят, че помощник-фармацевтите работеха успешно без да търсят финансова помощ и максимални доходи, поемайки цялата професионална, морална и обществена отговорност. Тези, които през 2011 г. предложиха промяната в ЗЛПХМ под претекст за „равен достъп“ бяха опровергани от живота и допринесоха на 100% за липсата на достъп изобщо. Както се казва в една поговорка :“Изпуснахме питомното, сега гоним дивото!“

Какви нормативни промени могат да доведат до подобряване на лекарственото обслужване в малките населени места?

Днес отново апелираме да се преосмисли ролята и социалната функция на аптеките разкривани от помощник - фармацевти в проблемните региони.

Необходими са сериозни законодателни промени, за да има стабилност и прогнозируемост в системата на лекарствоснабдяването, да се включи целият професионален ресурс от фармацевтични специалисти с доказани качества и високо ниво на образование. Нека припомня, че нашите помощник-фармацевти са специалисти с висше образование, което превъзхожда в пъти образованието на аптечните техници в други страни, които са със средно образование. Този наш потенциал в България се неглижира от определени кръгове.

И, както се казва в още една поговорка „Докато двама се карат, третият печели“. Появяват се форми на непрофесионално и нерегламентирано снабдяване на населението в смесени магазини, разнасяне на лекарствени продукти без да се спазват изискванията за термолабилост и т.н.

Добрата новина е, че работните комисии по съставяне на областните аптечни карти вече добре познават проблема и подкрепят предложенията ни за промени.

Предприема ли вашата организация стъпки в тази посока?

Както вече казах съсловието ни работи в тази посока още преди да бъде приет Закона за съсловната ни организация през 2018 г. Търсили сме подкрепа от НСОРБ.

Смутени сме обаче от това, че онези, които имат законодателна власт имат много неточна първоначална информация за образованието и професионалния капацитет на нашето съсловие, за реалното ни участие в работния процес в аптеките.

Според нас всички законодателни решения, свързани с ролята на помощник-фармацевтите трябва да се предприемат съобразно националната традиция в бранша, реалното ни присъствие и професионални ангажименти в аптеките.

Ето защо предлагаме анализ, от който да се извлекат поуките от законодателните промени, довели до закриването на аптеките в малките населени места.

Наложителни са реформи без да се противопоставят или толерират съсловия, в това сме категорични.

Освен това е добре да се потърси гъвкав подход ,като се почерпи опит в практиката на други страни, където непривлекателната работа – т.е. разкриването на аптеки в отдалечените и селски райони е поверено на аптечните техници. Тази дейност е съобразена с тяхната квалификация, стаж и опит, и в повечето страни те имат право да разкриват аптечни пунктове и павилиони.

Впрочем тази практика в България не е никак нова, а просто беше унищожена. Още помним времето, когато в България имаше категории аптеки и аптечни пунктове. Те бяха разкривани от помощник-фармацевти, работеха успешно, а в малките и отдалечени региони на страната хората имаха алтернатива за достъп до лекарства. И в онзи период никой- нито пациенти, нито лекари, нито кметове са изказвали опасения ,че това е „опасно за здравето на хората“, каквито изказвания се чуват в днешно време.

Източник: Здраве нет

 

 

 

Защо масово по малките населени места няма денонощни аптеки?


2022-12-08 21:52:40

 

Липсата на аптеки в селата е проблем, който от години не намира своето решение.


2022-12-08 21:46:51

Липсата на аптеки в селата е проблем, който от години не намира своето решение. Аптеките във Варненска област са по-малко от плануваните на глава от популацията. Съгласно формулите, наличните аптеки за Област Варна надвишават минималния брой, само че това е единствено за сметка на град Варна, където има огромна централизация. За всички останали общини от региона минималният брой аптеки не е изпълнен. Тези данни са на Областна администрация-Варна, където преди няколко дни заседава специфична комисия с представители на разнообразни организации. На нея беше призната и Областна аптечна карта , която ясно обрисува казуса с дефицита на аптеки в някои общини.

Идеята за основаването на на национално равнище се зароди още преди две години в разгара на пандемията. Нейната цел е да поправя скупчването на аптеки в огромните градове за сметка на по-малките обитаеми места. Вече сме 2022 година, а Варна е един от образците, че концентрацията на аптеки в огромния град за сметка на по-малката община е към момента налице. В морската столица все още настоящите аптеки са 159 при изчислен нужен най-малко от 106 . Не такава е обстановката в другите общини във Варненско. Пример - в община Аврен аптеката е единствено една, а е написано, че би трябвало да има най-малко 4. В община Аксаково има 3 аптеки, при нужни 10. Затова и най-честият отговор, когато попитаме жителите на селата в региона има ли аптека е „ нямаме аптека ”.

Кметът на село Засмяно в Община Аксаково Тодор Атанасов, както и други негови сътрудници сами доставят жителите на селата с медикаменти.

„ Тъй като разполагам с високопроходим автомобил и през зимните месеци аз закупувам медикаменти на жителите на селото ”, разяснява Атанасов. Възрастните поданици на село Нова Шипка в Община Долни Чифлик пък получават медикаментите си с помощта на патронажната грижа. Останалите отиват със своите коли до най-близката аптека, която е на 3 километра.

Същата е обстановката в селата Казашка река, Куманово и Бозвелийско.

В Община Вълчи дол през 2020 година проработи още веднъж общинската аптека. Днес обаче тя още веднъж е затворена, а помещението се дава чартърен.

Още преди две години, от Българския фармацевтичен съюз оповестиха, че България е втора или трета в Европейски Съюз по брой аптеки на глава от популацията. И тук е парадокса – на фона на тази статистика, хиляди български жители от по-малките обитаеми места остават без достъп до медикаменти. Има към този момент и аптечна карта. Как обаче тя ще помогне и има ли решение за този проблем е въпрос, който стои на дневен ред.

Даниела Мутафчиева, ръководител на Регионалната гилдия на Българската асоциация на помощник-фармацевтите напомни, че казусът с дефицита на аптеки по селата се е появил след законови промени през 2011 година.

„ До 2011 година помощник-фармацевтите работиха в аптечни филиали, които отпускаха медикаменти и даваха съвещания. Във всяко малко село имаше аптечен филиал или аптечен пункт. След тази смяна на закона към този момент помощник-фармацевтите не могат да извършват предписания. И по този начин дребните обитаеми места се оказаха без доставяне с медикаменти. Нашата концепция е помощник-фармацевтите още веднъж да могат да извършват предписания. Нашето мнение след съвещанията за аптечната карта е, че кметовете на общини могат да инициират законови промени ”, разяснява Мутафчиева.

Според нея, в пазарна стопанска система няма кой и по какъв начин да принуди магистър-фармацевти да отворят аптека.

„ Те нямат финансов интерес да разкрият аптека ”, разясни още тя.

Чуйте репортажа на Иван Барбов:

 

Извънредно заседание на комисията по здравеопазване към НС от 4.02.2022


2022-02-11 11:11:03

Извънредно заседание на комисията по здравеопазване към НС от 4.02.2022

 

следваща стр. последна стр.



Защитен с авторско право © БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПОМОЩНИК-ФАРМАЦЕВТИТЕ - Всички права запазени.